Reviews

Sega, 19 janvier

Boyan Papazov a sorti trois nouvelles pieces
Le dramaturge suit le precepte de Tolstoi :

« Si on n’a rien a dire, autant se taire !»

Par Bojko Lambovski¹

   « Le merdeux a ete tourmente pour de l’argent. Son vit est entortille et il est ainsi allonge, le visage noirci, on ne peut plus mort… Son vit est coupe et entortille. On l’enterre sans vit… Son fils Radan l’a lave en cachette, mais les commeres ont quand meme tout vu. Parbleu ! on lui a completement coupe le vit jusqu’au socle »² . C’est ainsi que parlent certains personnages de Boyan Papazov. [Il y a peu], ce celebre dramaturge et scenariste bulgare a organise une journee de presentation de son livre intitule La Fureur, contenant trois pieces, au theatre « Balgarska armija ». Outre la piece intitulee La Fureur elle-meme, le joli volume edite par les editions Valentin Trajanov contient les precedentes pieces Mes palabres avec mes puces [Baja si na balhite] et Vos demons sont-ils a vendre ?

Les comediens Meglena Karalambova et Vasil Mihajlov ont lu des monologues pioches, selon un principe humoristique, dans les trois pieces, tandis que Krikor Azarian³, Nikola Vandov et Djord Sondi⁴ont presente le livre. D’habitude, la lecture de pieces, c’est une chose ennuyeuse, et les presenter de cette maniere semble etre une occupation d’avance condamnee a ne susciter que de l’indifference.

   Mais pas quand il s’agit de Boyan Papazov, un homme aux exigences hyperperfectionnistes envers lui-meme qui, a la difference des mascottes mediatiques surexposees aux feux de la rampe, fatiguees par leur propre logorrhee, ne parait devant le public que quand il y a une bonne raison de le faire. Avec son nouveau volume, l’ecrivain a confirme notre intime conviction sur le fait qu’il est l’un des auteurs contemporains les plus interessants. Avec lui, on n’a pas affaire a une dramaturgie enserree dans nos conceptions habituelles. Il ne s’agit meme pas uniquement de theatre, tout comme les frontieres des genres sont abolies la ou l’?uvre depasse le cadre de l’esthetique a usage unique.

   Les personnages de Boyan Papazov sont extremes, sans que cela semble relever d’une intentionnalite tourmentee. Ils evoluent dans un spectre elargi – en partant de l’intellectuel perfide, captif de son propre discours de manipulateur, pour arriver jusqu’au Kardarache simplet, hypnotique dans sa primitive probite. Et puis il y a le reste : les dialectes parles par les personnages de Papazov pourraient probablement servir de support pour l’enseignement de la dialectologie. Toutefois, l’art theatral non seulement pourrait, mais devrait etre enseigne avec ses personnages pour support, lesquels sont d’une densite semblable a celle des idoles de l’Ile de Paques.

    D’ailleurs, nous avons affaire a des textes qui doivent obligatoirement etre aussi lus. S’ils venaient a tomber entre les mains d’un metteur en scene superficiel, celui-ci risquerait de les saccager en versant dans l’humour excrementiel et les bouffonneries de pacotille. C’est la un danger reel.

————————————————————

¹L’auteur de l’article est un poete contemporain relativement connu (n.d.t.).
² C’est l’un des passages les plus difficiles de la derniere piece de Boyan Papzov – La Fureur. Certains personnages s’expriment en dialecte bulgaro-macedonien de la Macedoine de l’Egee du dix-neuvieme siecle, qui est a peine compris de nos jours, en Bulgarie comme en Macedoine. Dans l’ideal, la langue des personnages devrait etre transposee dans un patois a peu pres comprehensible du public, donc celle que nous proposons n’est que provisoire. Voici le texte original en translitteration : « Pradlasa je za zlatu macen. Ziveca mu presukvan i taj lezi katranef v licetu, umrjan… Sukan i rjazan ziveca. Bez zivec go rovjat… Sin mu Radan gu mil skrisnata, ama snaiti pak videli. “Mare-ej! Rjazan mu ziveca na dano ! » (n.d.t.).
³ Pour la translitteration des caracteres cyrilliques, le meilleur parti consiste a adopter la translitteration des slavistes, qui commence a etre reconnue au niveau institutionnel, excepte pour les noms qui sont deja connus en France avec une orthographe specifique.
⁴ L’orthographe hongroise est a rectifier (n.d.t.).

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Вестник “СЕГА”, 18 януари 2004

“Боян Папазов удари с три пиеси по масата.”

Драматургът следва максимата на Толстой: "Нямаш ли какво да кажеш, мълчи!"

Бойко Ламбовски

   "Пръдлаша йе за злату мъчен. Живецъ му пресукван и той лежи катранеф в лицету, умрян... Сукан и рязан живецъ. Без живец го ровят... Син му Радан гу мил скришнътъ, амъ снаити пак видели. "Мъре-ей! Рязан му живеца на дъно!"
    “Така говорят някои от героите на Боян Папазов. Преди дни известният ни драматург и сценарист представи книгата си с три пиеси - "Бяс" в театър "Българска армия". Освен самата "Бяс" добре издаденият том, дело на изд. "Валентин Траянов", съдържа по-старата "Бая си на бълхите" и "Продавате ли демони?"
   Артистите Меглена Караламбова и Васил Михайлов изпълниха монолози, подбрани по хумористичен принцип, от пиесите, а Крикор Азарян, Никола Вандов и Дьорд Сонди представиха книгата.
   По принцип да се четат пиеси е работа скучна, а да се представят по този начин изглежда предварително обречено занятие.
   Но не и ако си Боян Папазов, човек с хиперперфекционистични изисквания към себе си. Който, за разлика от преекспонираните медийни фетиши, уморени от собствената си логорея, се появява пред публика само тогава, когато има защо.
С новия си том писателят подхрани убеждението ни, че е сред най-интересните съвременни автори. При него не става дума за драматургия в обичайните ни представи. Изобщо не става дума само за театър, както по принцип не става дума за жанрови граници там, където произведението надхвърля рамките на естетиката за еднократна употреба.
    Героите на Папазов са полярни, без това да изглежда измъчена нарочност. Те са в широк спектър - от перфидния интелектуалец, пленен в собствения си манипулативен дискурс, до простия кардараш, хипнотичен в примитивната си честност.
    И другото - по диалектите на Папазовите герои вероятно може да се преподава диалектология. Но театрално изкуство по героите му не само може, а и трябва да се преподава - плътни са като великденски истукани.
   Между другото това са текстове, които трябва задължително и да се четат. Ако попаднат в ръцете на елементарен режисьор, той ще ги похаби, като се не по евтиния циркаджилък и кенефния хумор. Това е реална опасност.
   Важното е, че масата, на която се договарят театралните възходи и падения, е различна, след като този играч - Папазов, свали картите. Винаги следва известно смълчаване.

----------------------------------------------------------

Пиеси за четене – има такова животно

Румен Леонидов

В-к “Политика”, 28 януари – 3 февруари, 2006 г.

      Всеки ден не се издава сборник с пиеси. Публиката предпочита да гледа постановките им, така че ги четат само активните режисьори. И младите актьори – по принуда. Оказва се, че повечето сценични изпълнители, освен текстовете за ролите си, друго родно не подхващат.
   Тогава не е ли предварително обречена идеята за подобни издания?
   Не съвсем. Защото качествената драматургия е също съществена книжнина, която трябва да остане в паметта на книгохранилищата. А когато иде реч за пиеси, сътворени от знаков майстор на словото като Боян Папазов, нещата придобиват градски вид.
   Две от включените тук неща вече са сравнително известни – мистичната трагикомедия “Бая си на бълхите” (с награда за най-добър арттекст за 2001) и кротката бесовица “Продавате ли демони”? са поставяни на сцената. Сетната още се играе дори в “Армията”.
   Третата степен на тази междуконтинентална “ракета”, дала и заглавието на сборника, е хипнодрамата “Бяс” – нито публикувана, нито тълкувана, нито дори репетирана. Писана десетина години, изшлайфана до словесен блясък, типичен само за този писател.
   Иначе Папазов си остава по-познат за широката публика предимно със скандалните си изяви на сценарист – “Всичко е любов”, “Дом за нежни души”, “Една жена на 33” изправиха на нокти разгонените хищници на идейното филмопроизводство. Но онези осакатени от цензурата киноповести бяха и са само първоначално натрупване на духовен капитал, с който днес, предводителят на думите Боян Папазов може да се гордее.
   Не случайно Дьорд Сонди, унгарски българист, автор на послеслова, го назовава Уста Боян. И добавя, че “софия” в унгарския език като съставна дума означава “верен на думите”, “пастир на думите”. И отбелязва нещо още по-значително и изключително вярно за художествените особености на драматургията, за която говорим – в нея Основен Герой е винаги езикът, нетрадиционният, много българският, нелитературният, несофийският, понякога “сто и петдесетгодишен” език. Който майтор Боян Папазов пресява и отделя от калта като златни зърна и с денонощна упоритост ги изважда от замърсените поречия на българската душевност.
   Тази странна и отличителна особеност прави Папазовите пиеси много сгодни за чтение, трудни за поставяне, но те са гордо самотни със своите разтърсващи хуманни внушения. И превъплъщения.
   Така че няма да се минете, ако се решите лично да надникнете в демоничните бесовици на този български автор, с когото всяка уважаваща се национална литература би се гордяла.